27 ene 2009, 15:58

Агония

  Poesía
640 0 2
. . . И в дъното на чашата кафе, треперещ, 
 прочете за кръвта, която 
 Любящият разпръсна, 
 с последен дъх, отмерващ
 безславните ти мигове до свободата... 

 Сега, омайнико, къде се криеш? 
 Нима изчезна силата ти днес, 
 във нечовешка пот, а злият ти копнеж 
 се гърчи?
 В агония от вярата ми виеш. 

 Ела, коварни, пак да грачиш, 
 на злите си деца ела да известиш, 
 че черните кроежи са били измамни, 
 че на крилете им със тях ще полетиш! 

 Крещи им, как с лица засрамени, 
 гримирани във егоизъм, уродливи, 
 омърляни във похотлива страст 
 и впримчени в лъжите си свадливи - 
 от думите на истински пророци 
 ще бъдете изхвърлени във ада с власт! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Агапея Полис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...