27 ene 2009, 15:58

Агония

  Poesía
641 0 2
. . . И в дъното на чашата кафе, треперещ, 
 прочете за кръвта, която 
 Любящият разпръсна, 
 с последен дъх, отмерващ
 безславните ти мигове до свободата... 

 Сега, омайнико, къде се криеш? 
 Нима изчезна силата ти днес, 
 във нечовешка пот, а злият ти копнеж 
 се гърчи?
 В агония от вярата ми виеш. 

 Ела, коварни, пак да грачиш, 
 на злите си деца ела да известиш, 
 че черните кроежи са били измамни, 
 че на крилете им със тях ще полетиш! 

 Крещи им, как с лица засрамени, 
 гримирани във егоизъм, уродливи, 
 омърляни във похотлива страст 
 и впримчени в лъжите си свадливи - 
 от думите на истински пророци 
 ще бъдете изхвърлени във ада с власт! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Агапея Полис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...