27 янв. 2009 г., 15:58

Агония

639 0 2
. . . И в дъното на чашата кафе, треперещ, 
 прочете за кръвта, която 
 Любящият разпръсна, 
 с последен дъх, отмерващ
 безславните ти мигове до свободата... 

 Сега, омайнико, къде се криеш? 
 Нима изчезна силата ти днес, 
 във нечовешка пот, а злият ти копнеж 
 се гърчи?
 В агония от вярата ми виеш. 

 Ела, коварни, пак да грачиш, 
 на злите си деца ела да известиш, 
 че черните кроежи са били измамни, 
 че на крилете им със тях ще полетиш! 

 Крещи им, как с лица засрамени, 
 гримирани във егоизъм, уродливи, 
 омърляни във похотлива страст 
 и впримчени в лъжите си свадливи - 
 от думите на истински пророци 
 ще бъдете изхвърлени във ада с власт! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Агапея Полис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....