Агония

27 янв. 2009 г., 15:58

Поэзия

461 0 2

. . .

И в дъното на чашата кафе, треперещ,
прочете за кръвта, която
Любящият разпръсна,
с последен дъх, отмерващ
безславните ти мигове до свободата...

Сега, омайнико, къде се криеш?
Нима изчезна силата ти днес,
във нечовешка пот, а злият ти копнеж
се гърчи?
В агония от вярата ми виеш.

Ела, коварни, пак да грачиш,
на злите си деца ела да известиш,
че черните кроежи са били измамни,
че на крилете им със тях ще полетиш!

Крещи им, как с лица засрамени,
гримирани във егоизъм, уродливи,
омърляни във похотлива страст
и впримчени в лъжите си свадливи -
от думите на истински пророци
ще бъдете изхвърлени във ада с власт!

Агония

Свързани произведения

Комментарии

Предложения