О, светлина!
Аз бях ли заслепен, или пулсът ми вървеше след блудстващата мисъл?
Съзрях ли празнотата, или възклихнах онемял?
Копнежът като мълния ме порази и лумна във пожар душата ми!

Същински ад!
Сърцето ми гореше като пещ!
Очите ми тъй сричаха, потънали във необятност!
Реките от съблазън връхлитаха като обезумели хищници и късаха плътта ми!

А аз!
Все същия - необуздана твар!
Безсрамието пърхаше като рояк пчели към нова паша и ручеи от страст бълбукаха в болната ми съвест!

Защо ли раната от миналия път не бе зараснала?
И локви кръв заливаха наивността ми?
Покой ли?  Не!
Аз трябва да реша! В калта ли ще лежа?!
Кога ще се реша?!

Или пък може би не съм дорасъл в болката, за да усетя нуждата от новия си път?
Заричах се милиони пъти да не пилея този шанс!
Но все така...

Съдбата е решила да ме промени до край!
Но каква ще е цената на моя нов нюанс?

О, как боли!
Как ли ще се чувствам окъпан в собствения риск?
Размазана муха или съдран чорап?
Воня от градския канал?!

Шептя!
И стъпвам в неизвестния си край!
Луната се изпълва и времето въздъхва изморено като старица в преклонния си миг...
Ръката ми трепти и стиска жадно онази светлина, която се изгуби...

07.11.2011г.