О, светлина!
Аз бях ли заслепен, или пулсът ми вървеше след блудстващата мисъл?
Съзрях ли празнотата, или възклихнах онемял?
Копнежът като мълния ме порази и лумна във пожар душата ми!
Същински ад!
Сърцето ми гореше като пещ!
Очите ми тъй сричаха, потънали във необятност!
Реките от съблазън връхлитаха като обезумели хищници и късаха плътта ми!
А аз!
Все същия - необуздана твар!
Безсрамието пърхаше като рояк пчели към нова паша и ручеи от страст бълбукаха в болната ми съвест!
Защо ли раната от миналия път не бе зараснала? ...