Ах!

Poesía » Del paisaje

569 1 2

Ледените локви –

от дантела рокли,

съхнейки... се мокрят.

И без дрехи връхни,

щом ветрец полъхне,

мокрейки се... съхнат.

Пролетни простори –

полет. Долу-горе.

Люлки. Слънце. Пара.

Дар е хрускащият смях.

!ах!

10.01 - 4.03. 2019

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Благодаря за "Любими".

2019-03-05T16:44:52+02:00
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Заглавието беше !ах!. Идеята е да се чете отпред-назад и отзад-напред. Двете удивителни не са моя идея. Видях го върху сграда в Париж, в една от уличките край Булонския лес. Аз само измислих думата, която да се чете в двете посоки - ах/възхищение/ и ха /смях- жизнерадостен/. Съжалявам, че ми е развалена и съм малко ядосана. Но ще ми мине. Усмивка.

2019-03-05T11:34:57+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0