Ах!

Poesía » Del paisaje

565 1 2

Ледените локви –

от дантела рокли,

съхнейки... се мокрят.

И без дрехи връхни,

щом ветрец полъхне,

мокрейки се... съхнат.

Пролетни простори –

полет. Долу-горе.

Люлки. Слънце. Пара.

Дар е хрускащият смях.

!ах!

10.01 - 4.03. 2019

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Благодаря за "Любими".

2019-03-05T16:44:52+02:00
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Заглавието беше !ах!. Идеята е да се чете отпред-назад и отзад-напред. Двете удивителни не са моя идея. Видях го върху сграда в Париж, в една от уличките край Булонския лес. Аз само измислих думата, която да се чете в двете посоки - ах/възхищение/ и ха /смях- жизнерадостен/. Съжалявам, че ми е развалена и съм малко ядосана. Но ще ми мине. Усмивка.

2019-03-05T11:34:57+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0