Ах, любов!

Ах, любов!

Ах, любов! В теб човек лети, 
без да има нужда от крила. 
Сърцето едно е с земята и небето, 
Върви или лети, значение няма. 
Просто пърха, лудо трепти. 
Прескача, тича, па се спре. 
Времето за миг да поспре, 
но дори тогава безспир тупти.

Ах, любов, що за сила притежаваш…
Валиш от слънцето, от Луната.
Звездите малко са за твоя необят.
Мечтите са твоят мил дом.
Надеждата е твоето огнище.
Вярата в теб, непоклатима е.
И скъсана не можеш да се скъсаш.

За теб няма нищо невъзможно!
Всичко в теб са възможности…
Вливаш се ти живот като елексир.
Съдба е да си душа с някой.
Но щом те изберем по-красиво е дори.
За теб любов, ах любов - няма лек.
Но лекуваш всяка друга рана.
В теб не можем да се предадем.

За всяка глътка живот, благодарим!
Само в огъня ти, един в другиго дишаме.
Копнеж е да ни изпепелиш.
В пепелата ти отново да се преродим.
За теб хиляда живота не са достатъчни…
Но всеки един от тях-единствен е.
Едно докосване не е достатъчно.
Но едно докосване е въздух, живот.

А щом на вратата ни-почукаш ти
Да ни обладаеш сме готови.
И не ще можем да те отречем вече.
Времето в теб – благословия е.
Щом срещнал си сродната душа-
и любов една споделяте,
влей се в нея без съмнения и въпроси.
Хора има, които цял живот не са я срещнали.
Да обичаш е достатъчно. Достатъчно.

Бел. на автора: Вдъхновено от стихотворението на Георги Каменов (Мислителят) – “Две души се Любят в необята” и от живота в любовта...