23 dic 2006, 9:59

Ах, Мойсее, мили мой… 

  Poesía
556 0 5



 

Случи се така,

че ми показа,

като цяла,

много фино и невинно,

своята душа,

а пък моята,

за обич зажадняла,

в теб откри

любимата жена

и сърцето, търсещо – наивно,

всичко туй ти го призна,

а пък ти,

с поведение приспивно,

с мен започна

преднамерена игра.

Знаех аз,

че трябва време,

много време в самота –

да отхвърлиш свойто бреме,

за да влезем в една съдба.

Гръб реши да ми обърнеш

с логика направо смешна –

сила ти е нужна да се върнеш,

но различна, не и грешна.

Почеркът на поведението –

прикрит,

с хиляди измами ме наказа –

ти достигна хоризонт открит,

но дори “Мерси!” не каза.

Съществуването в провинцията –

злокобно,

ти успя да превъзмогнеш

и, направила го по-удобно,

иска ти се връзката ни да разтрогнеш.

 

-Ах, Мойсее, мили мой…

Аз така се промених,

но очаквах на завета твой

да остана вярна, но му измених.

В забързаното ежедневие,

гонейки в службата успеха,

крия мойто притеснение

и не казвам,

че си ми единствена утеха,

но за тебе мисля аз

в нощите тревожни

и обгърната в захлас,

търся пътища възможни…

С теб сме двамата дихание –

спомняш ли си

мойта рокля лятна:

от тогаз напредвам

без страдание

и душата ми е необятна.

Мракът на безмълвната ми нощ

пази детската невинност

и оказва се, че тя е мощ,

влизаща в битка с противност,

тегнеща

на женските ми рамене,

че се движа

в хорското страдание,

но, чрез теб,

запазих радостни криле,

и сега живея в упование.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Забележката ни Даша, се приема без възражения.
    Поздрав!
  • Май и на богините...
  • Здравей, Креми!
    Радвам се на доброто ти настроение.
    Поздрав!
  • От твоите усто в божиите уши, Даша! Но чакай, нали аз бях Цар на боговете...
    Поздрав!
  • Поздравления! Ще си имате щастливо събитие май.
Propuestas
: ??:??