Ах, Мойсее, мили мой…
Случи се така,
че ми показа,
като цяла,
много фино и невинно,
своята душа,
а пък моята,
за обич зажадняла,
в теб откри
любимата жена
и сърцето, търсещо – наивно,
всичко туй ти го призна,
а пък ти,
с поведение приспивно,
с мен започна
преднамерена игра.
Знаех аз,
че трябва време,
много време в самота –
да отхвърлиш свойто бреме,
за да влезем в една съдба.
Гръб реши да ми обърнеш
с логика направо смешна –
сила ти е нужна да се върнеш,
но различна, не и грешна.
Почеркът на поведението –
прикрит,
с хиляди измами ме наказа –
ти достигна хоризонт открит,
но дори “Мерси!” не каза.
Съществуването в провинцията –
злокобно,
ти успя да превъзмогнеш
и, направила го по-удобно,
иска ти се връзката ни да разтрогнеш.
-Ах, Мойсее, мили мой…
Аз така се промених,
но очаквах на завета твой
да остана вярна, но му измених.
В забързаното ежедневие,
гонейки в службата успеха,
крия мойто притеснение
и не казвам,
че си ми единствена утеха,
но за тебе мисля аз
в нощите тревожни
и обгърната в захлас,
търся пътища възможни…
С теб сме двамата дихание –
спомняш ли си
мойта рокля лятна:
от тогаз напредвам
без страдание
и душата ми е необятна.
Мракът на безмълвната ми нощ
пази детската невинност
и оказва се, че тя е мощ,
влизаща в битка с противност,
тегнеща
на женските ми рамене,
че се движа
в хорското страдание,
но, чрез теб,
запазих радостни криле,
и сега живея в упование.
© Валери Рибаров All rights reserved.
