16 dic 2017, 19:09

Ах, старите моми...!

  Poesía
2.3K 5 19

Obra no adecuada para menores de 18 años

Не жаля вече старите моми.
Живеят те съвсем на халос.
Очакват ги жестоки старини
не вкусили между бедрата радост.

Студени и надменни същества,
най-често стават люти мъжемразки.
Интриги долни радостно плетат.
Манталитетът им е даскалски, просташки.

Не жаля вече старите моми.
Понякога приличат на бизони
с лицата груби, сякаш не жени.
Сънувам ги с клошарски панталони.

Завършват винаги в самотното легло
и няма кой дори да ги оплаче.
Кремирани в галоп - без опело.
Най-много гробищният гарван да изграчи.

Не жаля вече старите моми.
Те получават своята награда.
Останали  докрай съвсем сами,
приживе още заживяват в ада!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Удоволствие е да те чета, Младене. Благодаря.
  • Прочетох няколко пъти-не защото нещо не ми бе ясно, а защото в този частен типаж може да се припознаят много мъжки впечатления.
    Не се нуждая от превод и пояснения, за да съм наясно, че авторът не одумва женската самота и нещастие, а визира конкретните мъжемразки, производни на егото си....Браво за смелостта , Младене!
  • Колко тъжно - какво ги жалите старите моми..., има и други мацки, засукани тийнейджърки, прелюбодейки продажни...!!!
    "Студени и надменни същества,
    най-често стават люти мъжемразки...
    Интриги долни радостно плетат.
    Манталитетът им е даскалски, просташки."
  • Не само "старите моми" "приживе още заживяват в ада!." Той е във всеки от нас тук на земята.
  • Младен радвам се, че направи това изяснение, защото ние жените очакваме уважение... Така де... да няма генерализиране на дефекти😁😁

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...