27 abr 2013, 16:00

Ах, здравейте, госпожо Мечта

  Poesía » Otra
1.6K 0 24

Ах, здравейте, госпожо Мечта,

щях за малко да ви подмина,

накъде с тази тежка торба,

как е вашата вярна половина.

 

Помня нашия пролетен бал,

всички искаха с вас да танцуват,

вий излъчвахте дързост и чар,

отстрани благородно ревнувах.

 

Нямах розова рокля с воал,

нито вашите златни обувки,

бях с кенарена блузка и шал,

плетен с радост от баба на дупки.

 

Пях на вашата сватба, Мечта,

подарих ви онази картина,

вложих цялата своя душа

във натюрморта с пъпеш и диня.

 

После винаги питах за вас,

много поздрави все ви изпращах,

а на срещите с бившия клас,

ваш′то място с надежда предплащах.

 

Извинете, увлякох се май,

по лицето ви сянка премина,

ще се радвам да пиеме чай,

имам сладко от вишни и минало.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...