Ах, здравейте, госпожо Мечта,
щях за малко да ви подмина,
накъде с тази тежка торба,
как е вашата вярна половина.
Помня нашия пролетен бал,
всички искаха с вас да танцуват,
вий излъчвахте дързост и чар,
отстрани благородно ревнувах.
Нямах розова рокля с воал,
нито вашите златни обувки,
бях с кенарена блузка и шал,
плетен с радост от баба на дупки. ...