rozza (Радка Миндова) rozza (Радка Миндова)
9 365
16 sept 2010, 9:51

Акации

876 0 8

                                                      ***

 

                                                     Сън акациев

                                                      сънувах,

                                                      че обичаш...

                                                      Цвят акациев

                                                      от мене

                                                      разсъбличаш....

                                                      Мед акациев

                                                       по устните

                                                       изтичаш...

 

                                                                          16.09.2010 год.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Миндова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • rozza (Радка Миндова)
    rozza (Радка Миндова)
    Благодаря, Яким.
  • Яким (Яким Дянков)
    Яким (Яким Дянков)
    Акациевият мед е уникален, защото е единственият абсолютно прозрачен, когато е пресен и вкусът му е страхотен, другото хубаво му е че може да се яде в големи количества защото е по-беден на минерални вещества и няма опасност да се натровиш.
    А стихотворението е като акациев мед
    Поздрави!
  • rozza (Радка Миндова)
    rozza (Радка Миндова)
    Ив!
  • rozza (Радка Миндова)
    rozza (Радка Миндова)
    Благодаря, Искре!
  • airiskra (Искра Радева Николова)
    airiskra (Искра Радева Николова)
    Хубавооооооо,много сладко и ароматно!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0