21 nov 2007, 23:15

Ако...

1.3K 0 21

Ако решено е

от този свят да тръгнеш

                                                                   преди мен,

ще прокълна земята с вечно  новолуние.

Снагата си изстинала,

                                            от камък бял

                                                във маяк ще превърна.

Очите ми ще бъдат светлината,

                  която ще те призовава  в мрака.

Не я ли видиш,

сърцето  си ще пратя като Феникс -

                           да се родиш от пепелта му.

Реката на душите,

                                             ако е преграда,

от вените си ще сплета въжета,

              на мостове ръцете ще превърна,

          кръвта си ще разпръсна пред олтари,

                                                                 но ще те върна!

Душата отлетяла няма спомен,

                                              не мога да те дам,

                            да разреша да ме забравиш,

защото няма ли ме в твойте чувства,

               Луната няма повече  да бъде бяла!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариета Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...