Ако...
Ако решено е
от този свят да тръгнеш
преди мен,
ще прокълна земята с вечно новолуние.
Снагата си изстинала,
от камък бял
във маяк ще превърна.
Очите ми ще бъдат светлината,
която ще те призовава в мрака.
Не я ли видиш,
сърцето си ще пратя като Феникс -
да се родиш от пепелта му.
Реката на душите,
ако е преграда,
от вените си ще сплета въжета,
на мостове ръцете ще превърна,
кръвта си ще разпръсна пред олтари,
но ще те върна!
Душата отлетяла няма спомен,
не мога да те дам,
да разреша да ме забравиш,
защото няма ли ме в твойте чувства,
Луната няма повече да бъде бяла!
© Мариета Вълчева All rights reserved.
