11 ene 2010, 7:05

Ако

  Poesía » Otra
1K 0 11

 

Ако

 

Ако почувстваш  някога душата  си пресъхнала

като  целебен извор, до вчера носил ни целение,

ако  усетиш  тъгата  на  жена, по теб въздъхнала,

ако  за теб  все още  човещината е от значение...

 

Ако дадеш  поне на ближния една  надежда.

Един бездомник  поне за ден да подслониш,

ако дадеш  на скитника  остарялата  одежда,

ако пред неправдата като  камбана  зазвъниш....

 

Ако човешките неща,  макар и вече демоде,

ти пазиш  като своя  антикварна ценност,

ако  чуждото нещастие болезнено те прободе,

ако  архаичната човечност за тебе  е нетленност...

 

Бъди сигурен – тогава надеждата е жива.

Че важно е, открий и ти  един такъв човек сега.

Аз знам, че пошлото в нас  нокти  впива

и  вече на  истината тъй  далечен е  брегът.

 

Че буренът не иска нито  грижи и внимание -

расте, превзема всичко и доброто задушава,

а цветовете -  за тях е нужно  нашето  старание.

Без грижи дори лозата  плод не чакай да ни дава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мариники - винаги откривам ежедневно поне по сто причини, да се упреквам че съм лош. От това не получавам комплекс , не страда самочувствието ми, просто малко се натъжавам , че ставам все по комерсиален като света който ни заобикаля. Но аз съм реалист, човек стъпил здраво на земята мога ли да бъда друг
  • добро момче си, Ет...от най-добрите.
  • Дано Анета , дано
  • ,,Ако до всяко добро същество..''

    Дано са все по-малко бурените.
    Поздрави и от мен, Ет!
  • Дали ще съм аз Белла, дали ще съм аз - сега съм аз защото тези ако са само ако , а ако не бяха ако а си бяха реалност доли щах да съм аз и ти щеше ли да пишеш така ак о ако не беше просто ако

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...