Ако
Ако
Ако почувстваш някога душата си пресъхнала
като целебен извор, до вчера носил ни целение,
ако усетиш тъгата на жена, по теб въздъхнала,
ако за теб все още човещината е от значение...
Ако дадеш поне на ближния една надежда.
Един бездомник поне за ден да подслониш,
ако дадеш на скитника остарялата одежда,
ако пред неправдата като камбана зазвъниш....
Ако човешките неща, макар и вече демоде,
ти пазиш като своя антикварна ценност,
ако чуждото нещастие болезнено те прободе,
ако архаичната човечност за тебе е нетленност...
Бъди сигурен – тогава надеждата е жива.
Че важно е, открий и ти един такъв човек сега.
Аз знам, че пошлото в нас нокти впива
и вече на истината тъй далечен е брегът.
Че буренът не иска нито грижи и внимание -
расте, превзема всичко и доброто задушава,
а цветовете - за тях е нужно нашето старание.
Без грижи дори лозата плод не чакай да ни дава.
© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА All rights reserved.
