АКО БЯХ ПОЕТ...
Ако можех да те взема
от своя сън в един куплет,
една балада, стих, поема...
Да бях поне за миг поет.
Тогава щях да те извая
с най-трептящите слова -
поели юга, взели рая
в крехка люлка - утринта.
Щях с перо да ги опиша -
най-красивите очи...
със чудата тайна ниша,
сбрала тихо свян в лъчи.
После с люлякови думи
ще рисувам миг по миг,
как по пусти зимни друми
пролет идва с твоя лик.
И в коси ще те целуна,
с очи, побрали трепет в ред,
от стих - копнеж безумен...
Ако бях за миг поне поет!
04.02.08.
© Ивайло Яков Todos los derechos reservados
Поздрави за всичките красоти, които внушаваш.