29 oct 2009, 0:57

Ако до утрото...

  Poesía
906 0 13

 

 

... сънят ми

не достигне

и капки кръв

се слеят

с тишината

 

ако се срина

до безумие

в скалите

и пясъчна

прелея

в тъмнината...

 

дори за малко

ако се загубя

и бавно

бавно

ако

те

погубя...

 

ще ми простиш ли...

 

...

и вместо

да закърпвам

стари рани

по бримките

ще нарисувам дъжд...

 

не ми е нужна сила

нито вятър

ни есен

в извехтяла

плът...

 

ще закарфича

в празното

прегръдка

 

така ще стихне

болката

встрани...

 

дано да ми простиш до утре...

 

ще поостана с мен...

 

а ти...

поспи...

 

                                                                                                                

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...