Ако до утрото...
... сънят ми
не достигне
и капки кръв
се слеят
с тишината
ако се срина
до безумие
в скалите
и пясъчна
прелея
в тъмнината...
дори за малко
ако се загубя
и бавно
бавно
ако
те
погубя...
ще ми простиш ли...
...
и вместо
да закърпвам
стари рани
по бримките
ще нарисувам дъжд...
не ми е нужна сила
нито вятър
ни есен
в извехтяла
плът...
ще закарфича
в празното
прегръдка
така ще стихне
болката
встрани...
дано да ми простиш до утре...
ще поостана с мен...
а ти...
поспи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
