Oct 29, 2009, 12:57 AM

Ако до утрото...

  Poetry
912 0 13

 

 

... сънят ми

не достигне

и капки кръв

се слеят

с тишината

 

ако се срина

до безумие

в скалите

и пясъчна

прелея

в тъмнината...

 

дори за малко

ако се загубя

и бавно

бавно

ако

те

погубя...

 

ще ми простиш ли...

 

...

и вместо

да закърпвам

стари рани

по бримките

ще нарисувам дъжд...

 

не ми е нужна сила

нито вятър

ни есен

в извехтяла

плът...

 

ще закарфича

в празното

прегръдка

 

така ще стихне

болката

встрани...

 

дано да ми простиш до утре...

 

ще поостана с мен...

 

а ти...

поспи...

 

                                                                                                                

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...