4 dic 2004, 23:07

Ако имах крила

  Poesía
3.6K 0 5

Ако имах крила,

бих настигнала вятъра

и бих спряла с ръка

играта му пагубна.

Ако имах крила,

до луната ще долетя,

ще я погаля с ръка,

ще я помоля за светлина.

Ако имах крила,

бих прегърнала слънцето,

ще протегна ръка,

да насоча лъчите му.

*****

Ако имах крила,

земята на тях бих качила

и злобата, алчността и завистта

от висините, с всичка сила

бих захвърлила в безкрайността

и с вятъра, слънцето и светлата луна,

с тях в прегръдка ще застина,

за да мога така да летя,

заедно с тях....

*****

и вечността...

*****

Ако имах крила.......

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепа Деличева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е! Поздравления
  • Ангеле, радвам се че ти харесват моите неща и ти благодаря за добрата оценка.
  • Много ми хареса. Пишеш хубави неща
  • Благодаря ти Емма, за добрите думи!
  • Ти вече имаш - крилата на богатото ти въображение, което е сътворило това прекрасно стихотворение

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...