3 nov 2013, 19:50

Ако имаш две (к)ризи...

1.3K 2 10



Не ме търси. И край. Ще се ядосам.
(Октомври се застреля посред лято.) 
Ще те оскубя целия — до косъм...
Ще ритна в коша думите изпяти.
И ризата ти ще с'дера на ленти.
(А толкова обичах да я нося!)
То свърши вече — няма сантименти — 
ти пръв от двама ни се захалосва.
Очи за хубавото имаш — пусто,
по всеки керкенез хвърчиш в небето.
Орлето щом от клетката изпусна, 
гони врабчета сиви из полето!
Тя — обичта — не иска хроми думи, 
а кухи фрази раждат земетръси.
Обядвах с теб — сега хвани си друма.
Заета съм. 
Ще хапна и с врага си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дениса Деливерска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Какво се е случило с теб, момиче? Защо ли те няма вече 5 години? Дано просто си прелетяла в друго литературно пространство, макар че хората в "Откровения" ще загубят много от твоето отсъствие! Пишеш впечатляващо! Радвам се на всяко твое стихотворение, защото е истинска Поезия! Адмирации!
  • Ще му го кажеш някой път, нали?
  • Само не изяждай врага си, остави това удоволствие на неговите врагове
    Поздравче!
  • Макар да не го чета за пръв път, удоволствието и хихикането са неизбежни. Луда жена, ей, така ти се кефя Враговете понякога са за предпочитане пред "приятелите" И смях, смях, но като махнеш обелката и отвътре горчив бонбона
  • Въх мър малей, ама си се разлютила! Хубаво е!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...