3.11.2013 г., 19:50

Ако имаш две (к)ризи...

1.3K 2 10



Не ме търси. И край. Ще се ядосам.
(Октомври се застреля посред лято.) 
Ще те оскубя целия — до косъм...
Ще ритна в коша думите изпяти.
И ризата ти ще с'дера на ленти.
(А толкова обичах да я нося!)
То свърши вече — няма сантименти — 
ти пръв от двама ни се захалосва.
Очи за хубавото имаш — пусто,
по всеки керкенез хвърчиш в небето.
Орлето щом от клетката изпусна, 
гони врабчета сиви из полето!
Тя — обичта — не иска хроми думи, 
а кухи фрази раждат земетръси.
Обядвах с теб — сега хвани си друма.
Заета съм. 
Ще хапна и с врага си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дениса Деливерска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Какво се е случило с теб, момиче? Защо ли те няма вече 5 години? Дано просто си прелетяла в друго литературно пространство, макар че хората в "Откровения" ще загубят много от твоето отсъствие! Пишеш впечатляващо! Радвам се на всяко твое стихотворение, защото е истинска Поезия! Адмирации!
  • Ще му го кажеш някой път, нали?
  • Само не изяждай врага си, остави това удоволствие на неговите врагове
    Поздравче!
  • Макар да не го чета за пръв път, удоволствието и хихикането са неизбежни. Луда жена, ей, така ти се кефя Враговете понякога са за предпочитане пред "приятелите" И смях, смях, но като махнеш обелката и отвътре горчив бонбона
  • Въх мър малей, ама си се разлютила! Хубаво е!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...