21 oct 2008, 9:19  

Живей за мига...

  Poesía » Otra
880 1 9

Сега си на върха. За теб е лесно

звезда да си откъснеш със ръка.

Светът е твой и всеки миг е песен.

(Дори не се замисляш докога.)

 

Но знай, че посред лято сняг ще падне.

Небето ще се срути изведнъж.

(С очите си видях как посред пладне

и Бог, и Дявол водят този мъж),

 

Той първо като ястреб ще те грабне –

ще стигнеш непознати висоти,

а после ще те пусне - за да паднеш.

А той ще продължава да лети...

 

Сега си на върха. И тържествувай.

Изтривай всяка капчица тъга.

За после не мисли. ( И не си струва!)

Каквото можеш, вземай от мига.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....