Понякога в душата си се крия -
при спомените светли, прашните мечти.
Заравям длани в тях с надеждата да те открия,
отново слънцето да любя в твоите очи.
Но дните ми болят от ненамиране,
а нощите разстреляха звездите си.
И всеки дъх белязан е с умиране,
ако живота ми не приютиш в очите си.
© Истинска Todos los derechos reservados