V_a_n_q

48 el resultado

За разбитото ми сърце ли ме питаш? 🇧🇬

За разбитото ми сърце ли ме питаш?
За него мога да кажа твърде много,
че чак да ти доскучае
и все пак твърде малко,
за да разбереш точно коя съм. ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía » De amor, Verso libre
1K 2

Ръката ти ми окъся 🇧🇬

Ръката ти ми окъся...
Понечвам да я стигна,
но не мога.
Утре ще опитам пак.
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía » De amor, Verso libre
1K 1 1

Лаконично 🇧🇬

между пръстите си
нервно смачквам
догарящото ти доверие
захвърлям го
с небрежен жест ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía » De amor
944

Облаци 🇧🇬

Бродирай ми сърце от облаци
по самотата, дето изтъка преди.
Бродирай ми сърце от облаци -
така дали ще знае да лети...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía
852 1

За мен и любовта в няколко реда 🇧🇬

Срещнах те, не те погледнах отвъд, само погалих като вятър сърцето ти и ти казах:
- Нямам време, бързам за следващата любов.
- Но защо ти е следваща любов, когато имаш тази?! Нашата. Бурната. Стихийната. С боровинкови нощи и топли сутрини. С дъх на диво и далечно през нощта. С аромат на кафе и прегр ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Prosa
983 3

На прага на устните 🇧🇬

Затвори очи
и ме виж -
аз съм там
под дъгата на утрото,
чакам тебе ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía
899 2

И през нощта 🇧🇬

Понякога мислите нямат значение. Те са просто мисли. Не действат, не говорят, не се движат. Безмълвни, празни, тихи. Не ги чувам, не ги усещам, те са просто там. Някъде дълбоко. Понякога ги премълчавам, понякога ги пускам на свобода в съзнанието, моето или нечие друго. Понякога сами нахлуват (така и ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Prosa
948 1

Флаш 🇧🇬

Дните ми нямат раздели,
те са безкрайни самотници.
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía
901

Прегърнах те отдавна 🇧🇬

Прегърнах те отдавна
и те пуснах
Та ти си птица
любовта е свобода
Ти не оставаш ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía » De amor
1.1K 5

Не те търся - защо те намирам… 🇧🇬

Стъпките по пясъка
не отмиват сълзите,
отронени някога.
А времето лекува,
но не забравя. ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía
947 2

*|*|* 🇧🇬

Тази вечер бях аз.
И бях зима.
От косите ми
вееше студ.
Даже свещите ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía » Otra
820 4

Кратко... по изгрев 🇧🇬

Потрепват мислите
в очакване на изгрева.
... на онзи изгрев,
който ме боли...
Когато времето ще спре ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía
871 5

%%%( така и не се научих да разказвам истории… с край) 🇧🇬

Думите нямат смисъл, а празнотите са всепоглъщащи. Времето се оглежда... Поглежда наляво – нищо, надясно- нищо, напред - нищо, назад – болка. Нагоре – пропаст, надолу - пропаст. И спира... А тъгата се настанява в скута му и запява тъжна песен. Звуците пронизват празната тишина, свила се между стенит ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Prosa
1.1K 3

Кръв вместо дъга 🇧🇬

И сенките попиха
във очите ù,
и слънцето залезе
през деня,
тя няма нищо – ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía
957 7

Зимно през юли 🇧🇬

Зимно
през юли
Изпратих лятото
с помръкнали мечти,
без време дните летни ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía
861 3

Нощи (посветено) 🇧🇬

Изплаквах нощите...
със кървави сълзи,
звезди обесвах,
с пръсти късах небосклона.
Прострелях даже голата ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía » De amor
972 8

Ще ми подариш ли Коледа 🇧🇬

И пълня празни шепи
с мъртви обещания,
и с болка всяка вечер
сплитам тежките сълзи.
В сърцето дълго приютявах ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía
1K 10

Дали заваля... 🇧🇬

Морето се рони в очите ти
като есенно-тъжни листа.
Заваля ли, момиче, в мечтите ти
или с пръсти рисуват дъга?!
Денят превалява в дланта ти, ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía
1.5K 3

Отсъстващ стих 🇧🇬

Защото си тук, а всъщност те няма...
По устните, ушиващи
мълчания на дните
и дланите, стискащи
дрипави надежди ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía
1.1K 7

~*~*~ 🇧🇬

Завивам дните си
с мечтани разстояния,
а в нощите си още диря
пътищата в тях.
Но черни гарвани ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía
839 3

Постеля от есенни цветя 🇧🇬

Едно много отдавна написано стихотворение, в което опитах да предам в рими символиката на някои есенни цветя. А какво по-подходящо време да го публикувам, от сега, когато есента вече чука на вратата.
Направих си от спомени постеля,
тъках я с нежност, с топли цветове,
дарих й обич - нощем да си я под ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía
2.3K 6

Нераздяла 🇧🇬

Проклеха те ръцете ми отхвърлени,
белязани от недоимъка на твоята душа.
Проклеха те - белязани и кървави -
от вечното намиране - изхвърляне
на крехко болни мисли за раздяла. ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía
906 2

Между редовете 🇧🇬

Ето я!
Разкъсва пак нощта
със случаен сноп лунни лъчи.
Черната й роба се свлича
бавно на земята, ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía
853 2

... ще рисува с гълъбови пера в себе си нощи 🇧🇬

Ще покрие със забрава
следите му в очите си.
Омръзна й да рисува залези
върху чужди платна,
ще измие боите от пръстите ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía
1.1K 9

Пълнолуния 🇧🇬

Тишина пак пробожда
очите му
и от тях покапват
кървави бездумия,
оцветяват мълчаливо ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía
1.7K 9

Нежно 🇧🇬

В тишината се разливам като влюбен стих,
думите ми - светове, мечти, простори.
Чертая звездни пътеки по лунния лик
и тайно със светулките говоря.
Вървя в нощта по тънки лунни струни, ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía
1.1K 4

Ако живота ми не приютиш в очите си 🇧🇬

Понякога в душата си се крия -
при спомените светли, прашните мечти.
Заравям длани в тях с надеждата да те открия,
отново слънцето да любя в твоите очи.
Но дните ми болят от ненамиране, ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía
1.6K 1 14

Безпосочност 🇧🇬

"- Хората - каза малкият принц - се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. Затова се движат, но се въртят в кръг...
И добави-" Няма смисъл..."
Безпътни са посоките със тебе.
Безименни са пътищата наши.
Минутите са пълни със безвремие, ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía
950 5

Неканена 🇧🇬

Неканена при теб дойдох...
(на вратата твоя не почуках.)
Светлинката малка, грееща у вас -
съвсем случайно нощем я съзрях
и през процепа на белия перваз, ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía
1.6K 15

Разлиствам тишината 🇧🇬

Разлиствам тишината...
като книга.
Страниците...
пълни са с тъга.
По стената мъртва сянка ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía
968 2

Залезно 🇧🇬

Залезът в небето
се разлива,
изплита тънка мрежа
над полята.
Слънчеви петна гонят се ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía
874 4

Стъпки 🇧🇬

Стъпки
Пак онези тежки стъпки
по тавана ми...
Звездите ли по покрива
пристъпват? ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía
922 8

В полите на нощта 🇧🇬

В полите на нощта
В полите на нощта открих очите ти -
светулки бели в гъстата тъма.
Погледнах в тях - изпих сълзите им
и болката им стана моя болка. ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía
984 2

Из "Въздишките на едно неизпратено любовно писмо" 🇧🇬

... Липсваш ми...
И тази нощ... Отново... Отново копнея с всяка моя фибра да чуя гласа ти. И тази нощ отново той остава далечен за мен. Далечен и чужд, какъвто много често и ти си на сърцето ми. Понякога се чудя кой си - истински ли си или аз самата те измислих, събирайки всички мои надежди и най-го ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Prosa
1.6K 2

Очи 🇧🇬

"Две хубави очи. Душата на
дете... в две хубави очи -
музика, лъчи."
(П. Яворов)
Едни очи ме гледат от екрана, ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía
1.2K 2

Страст 🇧🇬

СтРаСт
Капките страст удрят прозорците
и с желания нежни палят нощта.
Огън любовен гори във зениците,
разпалва карамелените ни тела. ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía » Erótica
1.3K 6

Самотно ми е 🇧🇬

Самотно ми е някакси без тебе,
без твойте думи, пълни до преливане с лъжи.
Остави ме на този бряг със твойто бреме
и към чужди пътища ти поглед устреми.
Не, че ми липсваш - ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía
1.6K 2

Истини 🇧🇬

Голите истини
Изливам горчивите капки мълчание
в чашата, пълна с коняк
и потичат в мига реки от признания,
тъй бурни и вихрени в техния бяг. ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía
849 1

Oткровение 🇧🇬

Моето откровение
Думите ми пак се блъскат
в желязната стена от безразличие.
Рикошират и към мен се връщат,
като пробождат моето безличие. ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía
881 2

******** 🇧🇬

Закъсняха последните влакове
и пусти са сивите гари.
Мъглата се стеле на пластове,
краде усмивките на старите площади.
И улиците се умориха от бързане, ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Poesía
872 5