24 abr 2006, 8:41

Ако можех

  Poesía
1.9K 0 10

Ако можех да плача,
щях да сътворя водопади
от приказни кристали
от моите сълзи.

Ако можех само да
продължа да се надявам,
”Вяра” щеше да е мойто име.

Ако можех от болката
да построя дворец,
щях там да съм кралица.

Ако можех от клетвите
да родя цветя,
щях да сплета
най-красивия венец.

Ако можех да събера
късчетата от разбитото ми сърце,
щях да ушия от него
завивка за безкрайното море.

Ако можех да забравя всичко
свързано с теб,
щях безумно
днес да съм щастлива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...