Ако можех времето да върна
АКО МОЖЕХ ВРЕМЕТО ДА ВЪРНА
От нейните устни отрова отпивам,
целувките ù страсни ми горчат
и вечер, когато при нея отивам -
нозете ми сякаш по тръни вървят.
Когато на прага тя ме посреща -
помита виелица мойте мечти...
и скришом поглеждам през пътя - отсреща
с надежда - да зърна твойте очи!
Прозореца виждам, как свети във мрака
и там, зад пердето, си сигурно ти!
Кого ли сърцето ти трепетно чака,
а моето - болно в гърдите тупти...
Сега, ако времето можех да върна,
не бих тъй жестоко сгрешил.
Не нея - а тебе щях да прегърна -
не бих младостта си опропастил!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниела Ангелова Todos los derechos reservados
