17 jun 2006, 10:14

ако можеш,си иди

  Poesía
895 0 5

 
  Погледнеш ли ме,съм погубена.
  Но ще забравя колко ме е страх,
  ще забравя всичко на света-
  ще се превърна в грях.

  Докоснеш ли ме,ще боли,
  Но ще забравя колко страдам,
  ще се скрия от твоите очи-
  и ще стана клада.
 
  Целунеш ли ме,ще те изгоря.
  Ще взема на душата ти покоя-
  в сърцето си ще го пленя.
  И ще бъда твоя.

  Ще те заключа в севе си
  и пленник ще си цял живот.
  Ще те затворя зад решетки-
  решетките на моята любов.

  Ще превзема мислите ти.
  Ще открадна огъня от твоите очи.
  И тогава ще ти върна свободата-
  ако можеш,си иди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...