5 nov 2013, 22:49

Ако можеше...

  Poesía
944 0 0

Ако можех послание да ти изпратя,

със птиците при теб да долети.

Или по вятъра да ти го пратя,

реката във прегръдки да го приюти.

 

Ако можех с мислите си да достигна

до твоето, самотно в този миг, сърце.

С ръката си главата ти да вдигна

и сълзите да изтрия от твоето лице.

 

Ако можеше да чуеш мойте думи,

да усетиш, че за теб сърцето бие.

Да спреш със леден дъх кръвта ми

и погледът ти от любов да ме убие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Илчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...