5 nov 2013, 22:49

Ако можеше...

  Poesía
941 0 0

Ако можех послание да ти изпратя,

със птиците при теб да долети.

Или по вятъра да ти го пратя,

реката във прегръдки да го приюти.

 

Ако можех с мислите си да достигна

до твоето, самотно в този миг, сърце.

С ръката си главата ти да вдигна

и сълзите да изтрия от твоето лице.

 

Ако можеше да чуеш мойте думи,

да усетиш, че за теб сърцето бие.

Да спреш със леден дъх кръвта ми

и погледът ти от любов да ме убие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Илчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...