Nov 5, 2013, 10:49 PM

Ако можеше...

  Poetry
948 0 0

Ако можех послание да ти изпратя,

със птиците при теб да долети.

Или по вятъра да ти го пратя,

реката във прегръдки да го приюти.

 

Ако можех с мислите си да достигна

до твоето, самотно в този миг, сърце.

С ръката си главата ти да вдигна

и сълзите да изтрия от твоето лице.

 

Ако можеше да чуеш мойте думи,

да усетиш, че за теб сърцето бие.

Да спреш със леден дъх кръвта ми

и погледът ти от любов да ме убие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Илчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...