Nov 5, 2013, 10:49 PM

Ако можеше...

  Poetry
949 0 0

Ако можех послание да ти изпратя,

със птиците при теб да долети.

Или по вятъра да ти го пратя,

реката във прегръдки да го приюти.

 

Ако можех с мислите си да достигна

до твоето, самотно в този миг, сърце.

С ръката си главата ти да вдигна

и сълзите да изтрия от твоето лице.

 

Ако можеше да чуеш мойте думи,

да усетиш, че за теб сърцето бие.

Да спреш със леден дъх кръвта ми

и погледът ти от любов да ме убие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Илчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...