Ако можеше
Ако можеше да те прегърна,
моя малка мъничка любима,
и към дявола ще се обърна,
но да зная... че те има!
Ако можеше да върна времемера,
бих помъчил се за миг поне,
вместо с гордост, с обич да спечеля
правото да милвам твойте рамене!
Ако можеше отново да живея,
не бих избрал такъв живот,
във който даже миг да не копнея,
за теб, за мен и думата любов!
Живот след живота оставя,
хиляди стъпки следи...
тяло умира, сърце не забравя
пътя, по който върви ли... върви!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Любослав Костов Todos los derechos reservados
