lubokostov (Любослав Костов) lubokostov (Любослав Костов)
42
Jun 10, 2011, 11:28 AM

Ако можеше

  Poetry » Love
780 0 1

Ако можеше да те прегърна,
моя малка мъничка любима,
и към дявола ще се обърна,
но да зная... че те има!

Ако можеше да върна времемера,
бих помъчил се за миг поне,
вместо с гордост, с обич да спечеля
правото да милвам твойте рамене!


Ако можеше отново да живея,
не бих избрал такъв живот,
във който даже миг да не копнея,
за теб, за мен и думата любов!

 


Живот след живота оставя,
хиляди стъпки следи...
тяло умира, сърце не забравя
пътя, по който върви ли... върви!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любослав Костов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0