Ако можеше
Ако можеше да те прегърна,
моя малка мъничка любима,
и към дявола ще се обърна,
но да зная... че те има!
Ако можеше да върна времемера,
бих помъчил се за миг поне,
вместо с гордост, с обич да спечеля
правото да милвам твойте рамене!
Ако можеше отново да живея,
не бих избрал такъв живот,
във който даже миг да не копнея,
за теб, за мен и думата любов!
Живот след живота оставя,
хиляди стъпки следи...
тяло умира, сърце не забравя
пътя, по който върви ли... върви!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любослав Костов Всички права запазени
