Ако накрая ме чакаш ти...

25 sept 2009, 14:18

Poesía

721 0 2

Правейки олтар от разбити мечти

търсех себе си в материално, повърхностно

бездушно съществуване дори.

Вървях сама в пустиня от лъжи,

търсейки капка надежда за просветление,

за малко любов, макар и да боли.

Седейки на безлюдния път, ти се появи,

като дар от Бога съзрях собственото си прераждане

през твоите очи.

Имаше сълзи. Не бих го отрекла,

та нали е любов - започва и свършва със сълзи.

Но бих извървяла целия този път,

ако накрая знам, че ме чакаш ти.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

kotel (Мариана Вълкова)

2009-09-25T14:36:47+03:00

Здравей!Очакването е ...тръпката.Поздрав.
galenaGV (Галена Воротинцева)

2009-09-25T14:23:50+03:00

...ако знам, че ме чакаш ти...
Благородна е мисълта и чувството в тези стихове!