Ако накрая ме чакаш ти...
898
0
2
Правейки олтар от разбити мечти
търсех себе си в материално, повърхностно
бездушно съществуване дори.
Вървях сама в пустиня от лъжи,
търсейки капка надежда за просветление,
за малко любов, макар и да боли.
Седейки на безлюдния път, ти се появи,
като дар от Бога съзрях собственото си прераждане
през твоите очи.
Имаше сълзи. Не бих го отрекла,
та нали е любов - започва и свършва със сълзи.
Но бих извървяла целия този път,
ако накрая знам, че ме чакаш ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красинка кръстева Всички права запазени
