25.09.2009 г., 14:18 ч.

Ако накрая ме чакаш ти... 

  Поезия
712 0 2

Правейки олтар от разбити мечти

търсех себе си в материално, повърхностно

бездушно съществуване дори.

Вървях сама в пустиня от лъжи,

търсейки капка надежда за просветление,

за малко любов, макар и да боли.

 

Седейки на безлюдния път, ти се появи,

като дар от Бога съзрях собственото си прераждане

през твоите очи.

 

Имаше сълзи. Не бих го отрекла,

та нали е любов - започва и свършва със сълзи.

Но бих извървяла целия този път,

ако накрая знам, че ме чакаш ти.

© Красинка кръстева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??