Ако накрая ме чакаш ти...
896
0
2
Правейки олтар от разбити мечти
търсех себе си в материално, повърхностно
бездушно съществуване дори.
Вървях сама в пустиня от лъжи,
търсейки капка надежда за просветление,
за малко любов, макар и да боли.
Седейки на безлюдния път, ти се появи,
като дар от Бога съзрях собственото си прераждане
през твоите очи.
Имаше сълзи. Не бих го отрекла,
та нали е любов - започва и свършва със сълзи.
Но бих извървяла целия този път,
ако накрая знам, че ме чакаш ти.
© Красинка кръстева All rights reserved.
