Ако накрая ме чакаш ти...

Sep 25, 2009, 2:18 PM

Poetry

641 0 2

Правейки олтар от разбити мечти

търсех себе си в материално, повърхностно

бездушно съществуване дори.

Вървях сама в пустиня от лъжи,

търсейки капка надежда за просветление,

за малко любов, макар и да боли.

Седейки на безлюдния път, ти се появи,

като дар от Бога съзрях собственото си прераждане

през твоите очи.

Имаше сълзи. Не бих го отрекла,

та нали е любов - започва и свършва със сълзи.

Но бих извървяла целия този път,

ако накрая знам, че ме чакаш ти.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

kotel (Мариана Вълкова)

2009-09-25T14:36:47+03:00

Здравей!Очакването е ...тръпката.Поздрав.
galenaGV (Галена Воротинцева)

2009-09-25T14:23:50+03:00

...ако знам, че ме чакаш ти...
Благородна е мисълта и чувството в тези стихове!