Ако Някога...

Ако някога умра, непознала твоя свят

и не успея да те опозная, невидяла твоя цвят...

Искам само да се слея с твоята душа, със теб...

Да ти дарявам сила, вяра и късмет!

...

Обръщам се към тебе, мили...

израснала вече във моите очи.

Все още неродена, като моите мигли,

все още не видяла топлите лъчи...

Дано четеш това някой ден.

Знаейки... че винаги ще съм до теб;

Знаейки, че всяка зимна нощ и всеки летен ден

ще те пазя отвисоко... като ястреб!

...

Над гроба ми...

ако някога умра,

никога не пей!

Остави на тишината

чрез полъха на ветровете

... до мен да те отвей!

Тя свързва двата свята,

тя единствено остава цяла...

...

Ако някога умра, непознала твоя свят

и не успея да те опозная, невидяла твоя цвят,

Аз... пак ще бъда там... в семейната картина.

Галейки те всеки ден - лъч от светлина... ще бъда!