attila_d (АД)
3 16
10 feb 2007, 2:26

Ако няма утре 

  Poesía » Otra
1820 0 4

В ПАМЕТ НА МАЯ


Тиха красота от снимката ме гледа,
звездна тишина докосва моят мир.
Аз помня синеокото момиче и ясният и глас
аз виждам как към мене тича
и смее се обляна в светлина.
Но само спомен е това - болезнено горчив,
идващ ненадейно в забравен миг щастлив.
Отминал спомен, в сенки изтъкан, не може да са нейните ръце
те искат да прегърнат нейното дете,
забравен спомен не може да са нейните коси,
те искат да не бъдат никога сами,
изгубен сън не може да са нейните сълзи,
те дадоха живот на пролетни треви.
.................................................................
.................................................................
Тиха красота от снимката ме гледа
и глас един в мен крещи:
Аз искам да живея днес -
не ми го обещавайте за утре
Аз искам да обичам днес,
защото утре може да ме няма,
          защото утре може да съм спомен,
                    защото утре може да съм сън.
Момичето с небесните очи не посрещна свойто утре.
Момичето с големите мечти не дочака неидващото днес.

© АД Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??