24 feb 2015, 22:20

Ако пак някога... 

  Poesía
360 0 0
Ако пак някога плачеш за нещо
и вътре във теб тъга те гори.
Ако сълзи напират и болка се тежка
слонила в гърдите и бди.
И сякаш цял свят на раменете стоварил се -
нагърбил си облачни дни.
Аз знам, че като листо във водата
ще отплават жалби и тегоби.
Ще намериш това, което си търсел
из всичките свои беди.
Зная! Там някъде има надежда.
Човек я намира когато тъжи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??