24 feb 2015, 22:20

Ако пак някога... 

  Poesía
341 0 0

Ако пак някога плачеш за нещо

и вътре във теб тъга те гори.

Ако сълзи напират и болка се тежка

слонила в гърдите и бди.

И сякаш цял свят на раменете стоварил се -

нагърбил си облачни дни.

Аз знам, че като листо във водата

ще отплават жалби и тегоби.

Ще намериш това, което си търсел

из всичките свои беди.

Зная! Там някъде има надежда.

Човек я намира когато тъжи.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??