Ако пак някога...

Poetry

464 0 0

Ако пак някога плачеш за нещо

и вътре във теб тъга те гори.

Ако сълзи напират и болка се тежка

слонила в гърдите и бди.

И сякаш цял свят на раменете стоварил се -

нагърбил си облачни дни.

Аз знам, че като листо във водата

ще отплават жалби и тегоби.

Ще намериш това, което си търсел

из всичките свои беди.

Зная! Там някъде има надежда.

Човек я намира когато тъжи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0