Вратата ми за теб отворена остава,
ключа прибрах го, не търси,
ако решиш...ела, мини през прага,
седни, пролей сълзи... и си тръгни.
Косата нежна няма да погаля,
не ще покажа влага в очи...
разсеяно ще гледам в полумрака
и ще мълча...макар че ме боли.
За теб вратата винаги отворена остава,
ако решиш...ти прага премини,
погледай снимки... до забрава,
но спомените...тях ми остави! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse