Вратата ми за теб отворена остава,
ключа прибрах го, не търси,
ако решиш...ела, мини през прага,
седни, пролей сълзи... и си тръгни.
Косата нежна няма да погаля,
не ще покажа влага в очи...
разсеяно ще гледам в полумрака
и ще мълча...макар че ме боли.
За теб вратата винаги отворена остава,
ако решиш...ти прага премини,
погледай снимки... до забрава,
но спомените...тях ми остави! ...