4 ene 2011, 21:19

Ако само можех...

  Poesía
710 0 1

Ако само можех времето да върна...

никога да не бях те срещала,

а онзи миг, в който ме прегърна,

да го изтрия, да не се е случвало.

 

Ако само можех всичко да забравя,

не е много, мъничко е всъщност.

Ако можех в миналото тебе да оставя,

да не си припомням все едно и също.

 

Ако можех просто да те мразя,

нищичко от тебе да не искам...

А, мамка му, обичам те до безобразие...

Опитвам всяка мисъл да потискам.

 

Опитвам да излъжа себе си,

че за мен не значиш нищичко.

Защо обаче никак не си вярвам,

а убеждавам се, че ти си всичко?

 

Ако можех аз поне за малко

да почувствам в себе си живот.

Да се чувстваш мъртъв толкова е жалко

заради някаква си скапана любов.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Или Дадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...