Ако само можех времето да върна...

никога да не бях те срещала,

а онзи миг, в който ме прегърна,

да го изтрия, да не се е случвало.

Ако само можех всичко да забравя,

не е много, мъничко е всъщност.

Ако можех в миналото тебе да оставя,

да не си припомням все едно и също.

Ако можех просто да те мразя,

нищичко от тебе да не искам...

А, мамка му, обичам те до безобразие...

Опитвам всяка мисъл да потискам.

Опитвам да излъжа себе си,

че за мен не значиш нищичко.

Защо обаче никак не си вярвам,

а убеждавам се, че ти си всичко?

Ако можех аз поне за малко

да почувствам в себе си живот.

Да се чувстваш мъртъв толкова е жалко

заради някаква си скапана любов.