Ако щастието е

Ако щастието е дума,
то искам от нея буква.
Ако е цигара,
то дай ми да си дръпна.
Ако щастието е песен,
то остави да я изпея,
крещя в ъгъл тесен,
как да живея?

Ако щастието е уиски,
остави ме да се напия.
Ако е боксов ринг,
оставам, ще се бия.
Ако щастието е птица,
то отлитам в небесата,
искам да съм щастлив,
къде са ми крилата?

Ако щастието е океан,
ще го преплувам.
Ако е плячка,
отивам да ловувам.
Ако щастието е връх,
ще го изкатеря,
но като канален плъх,
няма да оцелея!

Но не е!

Щастие не е дума,
изричал съм я стотици пъти.
Не е цигара,
изпушил съм дори ума си!
Щастието не е песен,
пял съм много време,
крещя в ъгъл тесен,
мразя те, проклето бреме!

Щастието не е уиски,
та аз се давя в бутилки!
Не е и боксов ринг,
участвал съм и във престрелки!
Може да е птица,
но все пак не вярвам,
че мога из облаците
с крила да се прокрадвам.

Щастието не е океан,
опитах се да плувам!
Не вярвам да е плячка,
уморих се да ловувам!
Щастието не е връх,
изкачвам се постоянно!
За малък дом се боря,
а не за царство!

Р. Христов - Темногром
10.03.2014г.