Ако сметнеш минутите,

които сме пропуснали,

ще станат години.

А аз сега тепърва те откривам.

Мина малко време,

успя да проходиш в моите обувки,

успя да усетиш моите дрязги.

Бях като евтино списание пред теб,

пусто и сляпо.

Удави ме в тази нощ,

когато те срещнах,

удави и последната нота

на моето трезво съзнание...

Аз изчезнах в нощта –

потънал в твоите очи.

Събудих се – прероден,

някак си окрилен,

аз не съм потънал вече,

а летя нагоре и нагоре,

и нагоре и видях те пак...

крилете ми… изгоряха.

Пак погледнах те в очите,

пак започнах да пропадам,

стремглаво... и времето спря...замръзнах.

Превърнах се в звезди и слънца,

не бях на тази земя...

и твоите думи...тихо,

ситно затропаха по повърхността на моята душа.

Погледна ме и усетих острието ти върху мен.

Докосна ме и то влезе дълбоко в мен.

Целуна ме и усетих всяка своя част да се отделя,

разпада и... накрай нищо,

попаднах там където няма връщане.

Там където сърцето ми бие за една.

Само за теб.