Ако сметнеш минутите,
които сме пропуснали,
ще станат години.
А аз сега тепърва те откривам.
Мина малко време,
успя да проходиш в моите обувки,
успя да усетиш моите дрязги.
Бях като евтино списание пред теб,
пусто и сляпо.
Удави ме в тази нощ,
когато те срещнах,
удави и последната нота
на моето трезво съзнание...
Аз изчезнах в нощта –
потънал в твоите очи.
Събудих се – прероден,
някак си окрилен,
аз не съм потънал вече,
а летя нагоре и нагоре,
и нагоре и видях те пак...
крилете ми… изгоряха.
Пак погледнах те в очите,
пак започнах да пропадам,
стремглаво... и времето спря...замръзнах.
Превърнах се в звезди и слънца,
не бях на тази земя...
и твоите думи...тихо,
ситно затропаха по повърхността на моята душа.
Погледна ме и усетих острието ти върху мен.
Докосна ме и то влезе дълбоко в мен.
Целуна ме и усетих всяка своя част да се отделя,
разпада и... накрай нищо,
попаднах там където няма връщане.
Там където сърцето ми бие за една.
Само за теб.
© ТМ All rights reserved.