Ако те дочакам

Ако някога със залез те дочакам
и тихо с очи те прошепна,
ако се скрие сълзата ми в мрака
и само с дъх те посрещна.
Спаси сърцето с прегръдка,
остави го лудешки да бие,
после ме дари с целувка,
преди последният лъч
зад хоризонта да свие.

Ако някога те дочакам в самотата,
завинаги замлъкнала по тебе,
моля те, не отваряй ти вратата,
не ще има повече какво да вземем.
Ако те дочакам... ще е вечност.
Много рано и отдавна късно.
Всичко друго е реалност,
в която двама да възкръснем.