Ако ти кажат, че съм си заминала,

ти поспри очи в завоя,

там  в спомена на твойто минало

ще ме видиш сред покоя

на морето и на залива,

сред сенките на птиците,

дето падат от умора

и заспиват под звездите.

Ако ти кажат, че съм те забравила,

ти не вярвай на тия мръсни думи,

аз скрила съм се във воалите

сред звуците на тиха музика

и създавам любовта на халите,

за да мога да се върна чиста,

като ангелите на богове забравени.

Ако ти кажат, че съм си заминала,

ти не вярвай, моля те, за миг дори!

Потърси ме или ме създай измислена,

с молитва тиха под лунните лъчи.

И ако ти кажат, че съм се завърнала

от пристана на лудите ми мисли,

повикай ме, за да се обърна,

че нужни са ми страшно много сили...